Смъртта е потенция, която започва от самото раждане. Организмът върви още от детство само в една посока - към смъртта. Затова в природата всяко живо същество се стреми да има поколение - така то остава да живее чрез своите гени, а в човешкия свят - и да остави духовно наследство - знание, култура или опит за следващите поколения. Има различни теории за смъртта. Религиозните я описват като стадий от човешкото развитие, при който съзнанието не спира да съществува - християнство, ислям - или то се разлива в едно по-съвършено съзнаване - будизъм, индиански схващания. Има убеденост дори, че нашето съзнание е просто храна за друго нечовешко битие (виж Кастанеда).

Според християнското разбиране за живота след смъртта всеки човек при кончината си остава известно време на земята. Той е дух, който - подобно на възкръсналия Христос - е ефирен. След 40-я ден той минава през митарствата, където се оценяват постъпките му на Земята. Ако на всеки грях, който е извършил, ангелът му хранител не съумее да извади добрина, която да замени злото, душата отива в ада.

Според Будизма след смъртта, ако има наличие на невежество и желание, съзнанието на даден индивид продължава своя поток като за база на това съзнание служи ново тяло. Процесът на ново прераждане и избирането на тяло се формира под въздействието на кармата, която човекът преживе сам си е създал. Прераждането може да е отново като човек, но може, в зависимост от индивидуалната карма, да бъде като животно, или друг вид свръхестествено същество. Целта на будизма е прекратяването на това прераждане, и излизането от цикъла на раждането и смъртта чрез Просветление - Нирвана.

Смъртта е най-същественият момент от разбирането за живота, човека и културата въобще. В емблематичния си бестселър "Живот след живота" Реймънд Мууди разглежда над 100 случая на хора, които са преживели "клинична смърт", но впоследствие са се върнали към живота. Издадено за пръв път през 1975 год., това класическо изследване на живота след смъртта предизвика революция в популярното отношение към този феномен и наложи Мууди като водещия световен авторитет в областта на преживяванията на прага на смъртта. Според него всички хора, които умират, имат общи преживявания. Те виждат т.нар. тунел, през който бързо преминават и след това се срещат със същество, което е благосклонно към тях. Оценяват живота си и ако оживеят на операционната маса, върнали се с тези преживявания, се променят в духовен и социален аспект.