Смъртта се разбира в различните култури съвършено противоположно. Така например в съвремието тя е нещо лошо и болезнено за семейството и обществото, но при първите жители на българските земи - траките - смъртта е била оценявана позитивно - като избавление от трудния земен живот. Хората са се обличали с бели одежди и са празнували, когато някой е починел. Нещо повече, за всяка жена е било чест да съпроводи съпруга си в неговия път, като бъде погребана жива заедно с него. Траките са погребвали, за да продължат в отвъдното, с техните воини конете и кучетата им, както и златото на мъртвия.

Народът е убеден, че съдбата на човека е определена още при раждането му, но не се знае кога ще дойде краят на живота му. Обичай е, щом болният издъхне, да се приготви кравай, който бива изяждан от присъстващите за здраве. Вярва се, че едва тогава душата излиза от къщи и се върти над комина. Следва месенето на друг кравай - препеченяк, който също се изяжда и след който душата се отправя в дългия си път. Характерно е да се отварят прозорците или вратата, да обръщат паниците наопаки, да покриват огледалото и портретите Мъртвецът се облича в чисто облекло, обикновено ново, и бива покрит с покров - бяло платно, вярва се, че в него покойникът се явява пред бога. На умрелите момци и девойки обличат някоя младоженска дреха.

Съществува вярване, че в гроба умрелите имат същите нужди като живите, и затова в ковчега се слагат ябълки, хляб, сухи плодове. Постоянен обичай е слагането на пари в джоба, за да се откупи от оня свят. Многобройни са обичаите за предпазване на умрелия от вампирясване - полагат се край трупа кръстче, чесън, икона, тамян. Известяването на смърт става с редки удари на черковната камбана. Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас. Смята се страшно и грешно да не бъде оплакван. Самото оплакване съдържа спомени, характеристики на умрелия, подкани да се върне оттам, гдето е отишъл.