Смъртта е потенция, която започва от самото раждане. Организмът върви още от детство само в една посока - към смъртта. Затова в природата всяко живо същество се стреми да има поколение - така то остава да живее чрез своите гени, а в човешкия свят - и да остави духовно наследство - знание, култура или опит за следващите поколения. Има различни теории за смъртта. Религиозните я описват като стадий от човешкото развитие, при който съзнанието не спира да съществува - християнство, ислям - или то се разлива в едно по-съвършено съзнаване - будизъм, индиански схващания. Има убеденост дори, че нашето съзнание е просто храна за друго нечовешко битие (виж Кастанеда).

Смъртта се разбира в различните култури съвършено противоположно. Така например в съвремието тя е нещо лошо и болезнено за семейството и обществото, но при първите жители на българските земи - траките - смъртта е била оценявана позитивно - като избавление от трудния земен живот. Хората са се обличали с бели одежди и са празнували, когато някой е починел. Нещо повече, за всяка жена е било чест да съпроводи съпруга си в неговия път, като бъде погребана жива заедно с него. Траките са погребвали, за да продължат в отвъдното, с техните воини конете и кучетата им, както и златото на мъртвия.

Индиецът Тапасвиджи живее 186 години (1770—1956), според официалните му документи. Ражда се в Питиал, след 50 години се отдава на аскетизъм в Хималаите. Занимава се с йога, достига съвършенство в управлението на процесите произходящи в човешкия организъм (състояние самадхи). Тапасвижди споменава за среща с друг старец отшелник, говорещ единствено на санскрит (говорен само в Древна Индия). По думите на стареца, той е бил на 5 хиляди години. Придобива таково дълголетие благодарение на „еликсир на безсмъртието.“ Старецът предава известно количество на Тапасвиджи. След смъртта на Тапасвиджи е предприет щателен обиск в дома му.